Въведение
Айкидо е японско бойно изкуство, създадено през 20-те години на миналия век от Морихей Уешиба (1883~1969), експерт, достигнал най-високото ниво на майсторство в класическите японски бойни изкуства, още познат като О-Сенсей.
Айкидо се изпълнява чрез смесване с движението на нападателя и пренасочване на силата на атаката, вместо да й се противопоставя челно. В Айкидо няма конкуренция. Целта на обучението по айкидо не е усъвършенстване на стъпка или умение, а по-скоро подобряване на характера според правилата на природата.
Етимология
Думата айкидо е съставена от три японски знака: ai, което означава хармония; ki, дух или енергия; и do, път. По този начин айкидо е „пътят към хармония с жизнената енергия”.В тази връзка О-Сенсей създава бойно изкуство, в което запазването на нападателя е също толкова важно, колкото и собствената самозащита.
Отношение и възпитание
Айкидо е нещо повече от изучаване на физически техники; отношението, поведението и уважението също са подчертани. Основните движения на айкидо имат кръгов характер. Човек тренира за да се хармонизира с агресията, вместо да се изправя срещу нея.
Като традиционно японско будо, айкидо поддържа качествата на бойния дух, ефективна техника и интензивни тренировки. Това, съчетано с предпоставката за взаимно уважение, грижа и важния баланс между нападател и защитник, въплъщава духа на желанието на О-Сенсей за всеобщ мир.
